ЗА ПРОШКАТА

Poetry

1.5K 0 32

Недей да се заричаш! Не е нужно

със думите да стъпкваш гордостта ми.

Това, което даваш, ми е чуждо,

а близкото е там... сред лудостта ми.

Не казвай, че отново закъснял си.

(Вроден е егоизмът ти... избликна).

Но чувството чудовищно, че сам си -

години с мене блудства... за да свикна.

Недей да ме завръщаш! Ще прощаваш!

Душата ми не бе ти във наследство.

(Вода да газиш... жаден ще оставаш).

Сега съм силна... Силата е средство!

Недей пристъпва с мисли полуголи,

че църквата подкуполно притихва.

За прошката.... Сълзи се... И се моли

до Видов ден... когато ще е с лихва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Благодаря ти, Жули, че ме върна към този стих! Слабост ми е! Ех, че съм сантиментална днес!

2009-08-19T21:42:44+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

"За прошката.... Сълзи се... И се моли
до Видов ден... когато ще е с лихва!
"

...само дето се чудя и аз кога ще настъпи този Видов ден ..., трудно е..., а как ли се прощава ...!!...просълзи и мен, Креми...

2009-08-19T21:29:33+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Хахаххааххаха* Какъв комент само...

Благодаря ви!

2007-09-17T11:18:21+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Вече виждам как този егоист реве и се сополиви и моли за прошка и как ти великодушно му я даваш и следва мир и любов до края на дните.

2007-09-17T10:57:44+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Разби ме!
Адмирации!

2007-09-17T08:24:20+03:00