За/против оптимистичните финали?
"Думите са дим, сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях..."
Прокрадва се из сенките, във мрака,
наемник злокобен, невидим в тъмнината.
С истинкта на животно и с пъргавината
догонва плахи светлинки...
Дочакал ранни часове, преди зората,
по пътечка, осветила му Луната,
посочва му на светулки светлината
дирята към моя праг...
Дебне опастността, с поглед хладнокръвен -
привидно зъл, скрил проблясъци любовни.
Броди силует, с писмо в ръка въоръжен -
обрекъл всяка думичка на мен...
Предусетила отдавна, че сърцето му напира
и през плика дори чувствата прозират -
не от враг, а от момче свидно, любимо -
най-желаните и чувствени думи...
Дочуя ли шума от познати стъпки,
укрила в длани пламъче на свещ -
с трепет, притихнала ще те очаквам
пред входната врата да спреш...
Пред входа, щом подхвърлиш ти писмото,
без дори да го прочитам - ще те спра.
Пред очите ти ще го разкъсам, разбрала,
че зениците ти в непрогледен мрак говорят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нежното Ласо Всички права запазени
или някой друг-на драго сърце.А и да повярвам..набързо ще се разочаровам от "ограничените си човешки възможности"-както обичам да казвам:>Няма смисъл...