"Думите са дим, сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях..."
Прокрадва се из сенките, във мрака,
наемник злокобен, невидим в тъмнината.
С истинкта на животно и с пъргавината
догонва плахи светлинки...
Дочакал ранни часове, преди зората,
по пътечка, осветила му Луната,
посочва му на светулки светлината
дирята към моя праг...
Дебне опастността, с поглед хладнокръвен -
привидно зъл, скрил проблясъци любовни. ...