За първата обич
За първата обич
Първи път сега обичам
и няма по щастлив от мен!
Във любовта си аз се вричам!
И от това съм вдъхновен!
Намерих смисъла в живота,
щом с чувството се запознах,
Аз щом постигнах тази кота,
задъхан пред която спрях.
За мене е велика сила
която здраво ме държи!
Магията на мойта мила,
която радва и тъжи!
Не знам с какво, но тя успява,
не само с сините очи!
Пленен от нея ти оставаш,
гласа ѝ в теб щом зазвучи!
Ти си захласнат от света ѝ
и от неземната ѝ красота,
и все повтаряш, много пъти,
че тя е пъпа на света!
За този свят сега копнееш
и искаш с него да си мил!
Във друг свят ти сега живееш!
Нима до днеска жив си бил?!
О, странно нещо любовта е!
От никакъв ти си велик!
Венци от лаври тя ти вие
И идва твоя звезден миг!
25.06.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
