Jul 25, 2017, 9:00 AM

За първата обич 

  Poetry » Love
215 0 1

За първата обич

 

Първи път сега обичам
и няма по щастлив от мен!
Във любовта си аз се вричам!
И от това съм вдъхновен!

 

Намерих смисъла в живота,
щом с чувството се запознах,
Аз щом постигнах тази кота,
задъхан пред която спрях.

 

За мене е велика сила
която здраво ме държи!
Магията на мойта мила,
която радва и тъжи!

 

Не знам с какво, но тя успява,
не само с сините очи!
Пленен от нея ти оставаш,
гласа ѝ в теб щом зазвучи!


Ти си захласнат от света ѝ
и от неземната ѝ красота,
и все повтаряш, много пъти,
че тя е пъпа на света!

 

За този свят сега копнееш
и искаш с него да си мил!
Във друг свят ти сега живееш!
Нима до днеска жив си бил?!

 

О, странно нещо любовта е!
От никакъв ти си велик!
Венци от лаври тя ти вие
И идва твоя звезден миг!

25.06.2017г.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??