По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа
често будеше с вик тишината,
затова път и посока избрах
да достигна пожелах - светлината.
И ето днес стоя на скалата...
там където вятъра свободно се скита
и недокоснат от хорската злоба,
се белее, белее върхът... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация