За пътя на моята душа
По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа
често будеше с вик тишината,
затова път и посока избрах
да достигна пожелах - светлината.
И ето днес стоя на скалата...
там където вятъра свободно се скита
и недокоснат от хорската злоба,
се белее, белее върхът...
Там където орела свободно
и волно е разперил криле
а викът му оглася простора
недокоснат от хорски ръце...
На върха блести тишината,
светлината по-силно трепти,
озарени на орела крилата
се отразяват в чисти езерни води...
Защото тук пътя е ясен,
няма злоба и наранени души
а душата свободно полита
в този свят на неродени мечти.
И погледа жадно поглъща -
този миг на мир и хармония.
Преродена, душата отново се завръща,
да докосне и целуне с обич света...
izumrudkata - Катя
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ето виж - завърна се със светлина в душата
Поздрави! -
Направо полетях с тебе! Хареса ми този полет! Поздрави!
-
Душата избира пътека
там вятърът свободно се скита
към онази заветна скала
където Орелът разперва крила.
Поздрав! -
Избрала си правилната посока, Кате! Прекрасен сти! Поздрави!
-
Младене, радвам се, че си доловил полета на душата ми!
Таня, благодаря ти за хубавия коментар!
Стойчо благодаря ти за хубавите думи!
Васе, благодаря ти!
-
На върха всичко е чисто и ясно. Поздрави!
-
Върхът е звезден,но и самотен!Там живеят боговете.Разбира се,че иде реч за Парнас! Всеки творец е самотен Парнас! Талантливо момиче си!😍
-
Поздравления, Катя! Много ми хареса, много истинско и реално! Много красиво и отпускащо, като си представиш този връх без злоба и всичко толковя красиво... Продължавайте!
-
Духът ти се рее волен като орлите. Харесах! Поздрав, Катя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гавраил благодаря ти за хубавия коментар!
Репи,радвам се, че стиха ти е харесал и за полета...
Фреди, благодаря ти!