За пътя на моята душа
По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа
често будеше с вик тишината,
затова път и посока избрах
да достигна пожелах - светлината.
И ето днес стоя на скалата...
там където вятъра свободно се скита
и недокоснат от хорската злоба,
се белее, белее върхът...
Там където орела свободно
и волно е разперил криле
а викът му оглася простора
недокоснат от хорски ръце...
На върха блести тишината,
светлината по-силно трепти,
озарени на орела крилата
се отразяват в чисти езерни води...
Защото тук пътя е ясен,
няма злоба и наранени души
а душата свободно полита
в този свят на неродени мечти.
И погледа жадно поглъща -
този миг на мир и хармония.
Преродена, душата отново се завръща,
да докосне и целуне с обич света...
izumrudkata - Катя
© Катя All rights reserved.
