14.08.2013 г., 19:21

За работата

2.6K 0 5

За работата


Стремя се, следвам, боря се и искам,

да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!

Работя много, рано, късно, през нощта,

впечатление огромно да направя ща!

Неистово напъвам, драпам с всички сили

и искам бизнес резултат да се засили!

Дерзая бясно, смятам, презентирам,

на ключови клиенти бизнес промотирам!

С един колега често влизам в спора агресивен,

да стане като мене искам -  лидер прогресивен…

 

А вечер… Вечер тихо е, главата тежка, уморена,

мълчаливо лягам, сгушвам се на части раздробена…

И мисля, мисля, пак и пак защо го правя този ад?!

Защо да не започна отново да мечтая,

вместо всекидневно бясно да дерзая?!

 

Единствен отговор намирам всеки път,

свита на кълбо душата е в захвърлен кът.

И вместо да се влюбя лудо и да полетя,

работя много бясно, чак до сутринта…

За да забравя колко съм сама

и  колко много нужна ми е любовта!

Сега!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, много сте мили и ме мотивирате. Открих сучайно този
    форум на таланти и съм щастлива, че има толкова интересни и стойностни човеци тук
  • Една жена на 33...С всичките и стремежи и достижения.
  • Ами, успех тогава, необратим ...!!!
  • Започнах вече, мисля Благодаря за куража
  • Не чакай повече, а започвай!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...