14.08.2013 г., 19:21

За работата

2.6K 0 5

За работата


Стремя се, следвам, боря се и искам,

да бъда вечно първа, най-добра – изисквам!

Работя много, рано, късно, през нощта,

впечатление огромно да направя ща!

Неистово напъвам, драпам с всички сили

и искам бизнес резултат да се засили!

Дерзая бясно, смятам, презентирам,

на ключови клиенти бизнес промотирам!

С един колега често влизам в спора агресивен,

да стане като мене искам -  лидер прогресивен…

 

А вечер… Вечер тихо е, главата тежка, уморена,

мълчаливо лягам, сгушвам се на части раздробена…

И мисля, мисля, пак и пак защо го правя този ад?!

Защо да не започна отново да мечтая,

вместо всекидневно бясно да дерзая?!

 

Единствен отговор намирам всеки път,

свита на кълбо душата е в захвърлен кът.

И вместо да се влюбя лудо и да полетя,

работя много бясно, чак до сутринта…

За да забравя колко съм сама

и  колко много нужна ми е любовта!

Сега!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манипулирам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, много сте мили и ме мотивирате. Открих сучайно този
    форум на таланти и съм щастлива, че има толкова интересни и стойностни човеци тук
  • Една жена на 33...С всичките и стремежи и достижения.
  • Ами, успех тогава, необратим ...!!!
  • Започнах вече, мисля Благодаря за куража
  • Не чакай повече, а започвай!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...