МинкоАндонов (Минко Андонов)
69 148
23.04.2017 г., 22:40 ч.

За риба 

  Поезия » Хумористична
565 1 6

Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.

 

Един след друг се нижат часовете.
Денят преваля, ромолят водите.
Прелитат птици – пъстроцветна гама.
А риба... все тъй няма!

 

© Минко Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря че прочетохте! За мен е удоволствие!
  • Познатоооо!
    Като няма да вадим рибки,поне да вадим рими!
    Хареса ми!Поздравявам те за нестандартната идея!Макар,че в поезията няма стандарти откъм теми..Рядко някой го удря на пъстърва,цър-пър,мамули и тям подобни..Усмихна ме!
  • Съдбата ти изпробва търпението. Ако види, че упорито и мълчаливо продължаваш да чакаш, ще ти пусне направо няколко златни рибки накрая Така че ти трай, куме и почвай да си мислиш желания ))
    Кратко и усмихнато, харесах!
  • Дали е от захранката или рибата захитря... А може и лирическия да е голямата риба, и него да са уловили. Знам ли
  • Даже и лапни-шарани ли?
    Захранката ще да е неподходяща...

    п.п. Това тутакси ще го прочета на мъжа си, поне като дреме по язовирите и няма подходяща захранка стихове да пише, за удоволетворене, не за друго...
    Наистина ме разсмя!
  • Има-няма,щом сме двама...Аз на брега,тя във водата...Чакаме да разберем ,кой е рибата голяма?!Браво!
Предложения
: ??:??