23.04.2017 г., 22:40

За риба

Поезия » Хумористична

864 1 6

Седя край вира с въдица в ръка
и чакам риболовната сполука.
Синей край мене бистрата вода,
нехая за околната природа.

Един след друг се нижат часовете.
Денят преваля, ромолят водите.
Прелитат птици – пъстроцветна гама.
А риба... все тъй няма!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

МинкоАндонов (Минко Андонов)

Благодаря че прочетохте! За мен е удоволствие!

2017-04-25T20:08:00+03:00
ZamDirector (Jane Doe)

Познатоооо!
Като няма да вадим рибки,поне да вадим рими!
Хареса ми!Поздравявам те за нестандартната идея!Макар,че в поезията няма стандарти откъм теми..Рядко някой го удря на пъстърва,цър-пър,мамули и тям подобни..Усмихна ме!

2017-04-25T13:43:09+03:00
Alex.Malkata (Алекс Малката)

Съдбата ти изпробва търпението. Ако види, че упорито и мълчаливо продължаваш да чакаш, ще ти пусне направо няколко златни рибки накрая Така че ти трай, куме и почвай да си мислиш желания ))
Кратко и усмихнато, харесах!

2017-04-25T04:58:15+03:00
МинкоАндонов (Минко Андонов)

Дали е от захранката или рибата захитря... А може и лирическия да е голямата риба, и него да са уловили. Знам ли

2017-04-24T23:49:43+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Даже и лапни-шарани ли?
Захранката ще да е неподходяща...

п.п. Това тутакси ще го прочета на мъжа си, поне като дреме по язовирите и няма подходяща захранка стихове да пише, за удоволетворене, не за друго...
Наистина ме разсмя!

2017-04-24T17:07:42+03:00