За ризите... и още нещо
Понякога ще идвам във съня ти,
а може би ще идвам всяка нощ.
Понякога ще пия от смеха ти,
понякога без мен ще бъдеш лош.
Забързан в градове със нови улици,
ще виждаш сянката ми все до теб.
Ще квартирувам в твоите приумици,
ще бъда всеки срещнат. Или не.
И ще нареждам ризите ти мислено.
Защо, по дяволите, някой все ги сгъва,
а закачалките висят умислени...
По гънките дъхът ми се препъва.
Понякога ще идвам, но за малко,
със онзи дъх на нещо толкоз близко,
което сякаш ей сега си имал,
а все не можеш да си спомниш ясно.
И ще се срещнем някога - нечакани.
Ти - с куфар с ризи, сгънати прилежно.
Аз ще ги наредя по закачалките,
та ръбовете да не те порежат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Драгнева Всички права запазени
