25.03.2009 г., 23:47 ч.

За ризите... и още нещо 

  Поезия » Друга
754 0 5

Понякога  ще идвам  във  съня  ти,

а  може  би  ще  идвам  всяка  нощ.

Понякога  ще  пия  от  смеха  ти,

понякога без  мен  ще  бъдеш  лош.

Забързан  в  градове  със  нови  улици,

ще  виждаш  сянката  ми  все  до  теб.

Ще  квартирувам  в  твоите  приумици,

ще  бъда  всеки  срещнат. Или  не.

И  ще  нареждам  ризите  ти  мислено.

Защо, по  дяволите, някой  все  ги сгъва,

а  закачалките  висят  умислени...

По  гънките  дъхът  ми  се  препъва.

Понякога  ще  идвам, но  за  малко,

със  онзи  дъх  на  нещо  толкоз  близко,

което  сякаш  ей  сега  си  имал,

а  все  не  можеш  да  си  спомниш  ясно.

И  ще  се  срещнем  някога - нечакани.

Ти - с  куфар  с  ризи,  сгънати  прилежно.

Аз  ще  ги  наредя  по  закачалките,

та  ръбовете  да  не  те  порежат.

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??