За ризите... и още нещо
Понякога ще идвам във съня ти,
а може би ще идвам всяка нощ.
Понякога ще пия от смеха ти,
понякога без мен ще бъдеш лош.
Забързан в градове със нови улици,
ще виждаш сянката ми все до теб.
Ще квартирувам в твоите приумици,
ще бъда всеки срещнат. Или не.
И ще нареждам ризите ти мислено.
Защо, по дяволите, някой все ги сгъва,
а закачалките висят умислени...
По гънките дъхът ми се препъва.
Понякога ще идвам, но за малко,
със онзи дъх на нещо толкоз близко,
което сякаш ей сега си имал,
а все не можеш да си спомниш ясно.
И ще се срещнем някога - нечакани.
Ти - с куфар с ризи, сгънати прилежно.
Аз ще ги наредя по закачалките,
та ръбовете да не те порежат.
© Валентина Драгнева All rights reserved.
