За Родината
Де е, майко, твоето чедо?
Що го жалиш, какво от това?
Ти си имаш много люди,
че заминали българи един или два.
Недей да ги жалиш, нека отиват!
Работа търсят и те имат деца.
Какво им предлагаш че да останат?
Като нямаш нищо, стой си сама.
По твойте дървета парѝ не растат,
да можеш да видиш тез във чужбина.
Парите от тях се откъсват летят,
и хората само спокойно събират.
Какво им предлагаш? Кажи де? Кажи?
Кажи им какво, че да останат?
Предлагаш любов реки планини,
ама нямаш стихии и урагани.
Чуваш ли, майко, недей ги жали!
Нека събират парите с чували,
то времето бързо неусетно лети
и всеки един пред теб ще се жали .
Ще се върнат при тебе пак без пари
и няма да искат пари да събират,
ще съжаляват за минали дни
и в твойте красоти ще се взират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Петрова Всички права запазени
