25.10.2011 г., 17:04

За сбогом

Поезия » Любовна

906 0 3

А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...

Когато гордостта ми бе ранена,
а чувствата ми станали на прах,
и всяка сила в мене бе сломена,
тъй късно ли раздялата избрах?!

Но всяка друга в този дом щом влезе,
в порочен кръг ще среща самота...
Повярвай ми, през този праг излезе,
и от живота ти последно любовта!!!


Но трябваше отдавна да се случи

              Красимира Касабова
                      19 10 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mimamina (Мина Конарова)

Не си закъсняла мила! Други врати те чакат!Прекрасен стих!Поздрав!

2011-10-25T18:54:12+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!... болезнено и изстрадано...

2011-10-25T18:49:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...но нали казват, нещо, което не е истинско
не съществува дълго...хубав стих, Краси...
хубавото предстои, най-сърдечно..

2011-10-25T18:19:59+03:00

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0