За сбогом

Oct 25, 2011, 5:04 PM

Poetry » Love

660 0 3

А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...

Когато гордостта ми бе ранена,
а чувствата ми станали на прах,
и всяка сила в мене бе сломена,
тъй късно ли раздялата избрах?!

Но всяка друга в този дом щом влезе,
в порочен кръг ще среща самота...
Повярвай ми, през този праг излезе,
и от живота ти последно любовта!!!


Но трябваше отдавна да се случи

              Красимира Касабова
                      19 10 2011

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mimamina (Мина Конарова)

2011-10-25T18:54:12+03:00

Не си закъсняла мила! Други врати те чакат!Прекрасен стих!Поздрав!
elenasim1 (Елeна)

2011-10-25T18:49:44+03:00

!!!... болезнено и изстрадано...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-10-25T18:19:59+03:00

тъжно...но нали казват, нещо, което не е истинско
не съществува дълго...хубав стих, Краси...
хубавото предстои, най-сърдечно..