ЗА СЕТЕН ПЪТ

19.10.2004 г., 12:22 ч.

Поезия

1220 0 0

За сетен път те виждам пред вратата,
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам.
Спри се! Поне в последния ни час.
За сетен път косите да помилвам,
за сетен път да се разкая аз.
Защо си тръгваш? Постой още малко!
За сетен път да видя твоя лик.
О, не! Не затваряй ти вратата -
от сърцето ми се изтръгва тъжен вик.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ЗА СЕТЕН ПЪТ

Свързани произведения

Коментари

Предложения