19.10.2004 г., 12:22

ЗА СЕТЕН ПЪТ

1.6K 0 0
За сетен път те виждам пред вратата,
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам.
Спри се! Поне в последния ни час.
За сетен път косите да помилвам,
за сетен път да се разкая аз.
Защо си тръгваш? Постой още малко!
За сетен път да видя твоя лик.
О, не! Не затваряй ти вратата -
от сърцето ми се изтръгва тъжен вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...