ЗА СЕТЕН ПЪТ

Oct 19, 2004, 12:22 PM

Poetry

1369 0 0

За сетен път те виждам пред вратата,
за сетен път протягам аз ръце.
А мъката обвила е душата
за сетен път виждам твоето лице.
Постой! Искам да ти се нагледам.
Спри се! Поне в последния ни час.
За сетен път косите да помилвам,
за сетен път да се разкая аз.
Защо си тръгваш? Постой още малко!
За сетен път да видя твоя лик.
О, не! Не затваряй ти вратата -
от сърцето ми се изтръгва тъжен вик.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЗА СЕТЕН ПЪТ

Свързани произведения

Comments

Random works