За щастието

17.05.2008 г., 7:25 ч.

Поезия » Философска

1120 0 31

Веднъж за мъничко го зърнах -
бе на онзи бряг...
Поисках аз да го прегърна
и до него спрях.
Стопи се кротко и безмълвно
като първи сняг...
Отидох си, но ще се върна.
Обещавам - пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За щастието

Искате да прочетете повече?

Предложения