17.05.2008 г., 7:25 ч.

За щастието 

  Поезия » Философска
1000 0 31

Веднъж за мъничко го зърнах -

бе на онзи бряг...

 

Поисках аз да го прегърна

и до него спрях.

 

Стопи се кротко и безмълвно

като първи сняг...

 

Отидох си, но ще се върна.

Обещавам - пак.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??