За щастието

Poetry » Philosophical

1.3K 0 31

Веднъж за мъничко го зърнах -

бе на онзи бряг...

Поисках аз да го прегърна

и до него спрях.

Стопи се кротко и безмълвно

като първи сняг...

Отидох си, но ще се върна.

Обещавам - пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Красота,как да не ме докосне щастието,като чета такива нежни стихове като този!!Може да е кратко щастието,но го намираме и в простичките неща,нали, и макар и за кратко,то ни спохожда достатъчно често, за да ни радва!Целувам те,миличка ми феичке!

2008-05-30T09:54:54+03:00
raccing (Радка Иванова)

Красота с няколко думи ! Аплодисменти !

2008-05-26T08:04:48+03:00
Индиана (Криси)

Бъди щастлива, мила!!!
С обич!!!

2008-05-24T18:08:34+03:00
Anita765 (Ани Монева)

И аз обещавам. И се връщам да знаеш.
Светла поезия пишеш, Феичке, с изпипан ритъм!
Направо ти се възхищавам!

2008-05-19T07:18:28+03:00
geowid (Георги Видинов)

именно...защо се чудиш тогава...

2008-05-18T14:36:45+03:00