За скитниците не тъгува никой
За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная,
последната цигара ще ти дам.
Гордееш се с парченцето от рая,
но Бог не си, а мъж – безкрайно сам.
Дойдох за миг! Говорим два езика,
а моят неразбран е и е тих...
За скитниците не тъгува никой,
остава само ненаписан стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
