За спомена
ЗА СПОМЕНА
Мили спомени, сърдечни,
връщате ме вие
в дните тъй далечни.
И отново преживявам аз
всичко хубаво със вас.
И добре, че вас ви има,
топлинка във мойта зима.
И добре, че туй остава
на живота за прослава...
Щото сме устроени така:
помним най-добрите си неща.
В сънищата просто, на шега,
връщаме се не веднъж и два...
А за тежките и лоши дни
спомнят ни навярно
белите коси.
Спомен мили, с мене остани,
в бъдещето ти опора ми бъди!...
2000 г., гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Никленова Всички права запазени
