За спомените
За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира
реката, дето носи мъдростта.
Аз всичките си грешки там изпирам,
а най-често потапям съвестта.
Горчиви спомени – дълбоки рани.
(От тях и белезите чак болят.)
Не ги отпъждам, нека да останат.
Понякога и те бележат път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
