25.09.2011 г., 18:28 ч.
За спомените
За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира
реката, дето носи мъдростта.
Аз всичките си грешки там изпирам,
а най-често потапям съвестта.
Горчиви спомени – дълбоки рани.
(От тях и белезите чак болят.)
Не ги отпъждам, нека да останат.
Понякога и те бележат път.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах!Поздрав,без коментар!
-
Сложно и относително е, Приятели.
В един роман четох, че жена се любила със случаен мъж в асансьора.
След това срещнала човека, който отговарял на всичките й изисквания: образован, изискан, джентълмен...
Но, бил толкова "човек в калъф", че си помислила: "Всичко хубаво, но той никога не би правил секс в асансьор". И го отминала.
Та...някои търсят екстремните ситуации.
Но ние не сме от тях, нали?
Благодаря на всички за споделените мисли, за искреността и за отделеното време.
Пожелавам много красиви мигове в любовта!
-
Това могат да бъдат думи на Мила...разбрах те!Много е трудно да обясниш влизането под чужда кожа.Аз един път се озовах в такова положение.За стих става дума , не за гараж...Поздрав!
-
със сигурност не е
-
С Магдалена
-
Много точно, Нина!
Така се е почувствала и героинята от разказа.
Но миаля, че в конкретния случай не обстоятелствата унижават, а незрелите чувства.
Една красива и силна любов би озарила романтично и този гараж.
За доказателство ще цитирам думи на Ив, Терзийски от "Ода за Светлия глас" :
"И оттатък баира, в порутена къща,
ще се скрием от рано презрелия дъжд.
Там, на голия под, изведнъж ще те тръшна –
с ловкостта на животно
и сила на мъж".
Любовта е многолика. И всеки трябва да намери това нейно лице, което му приляга...
Благодаря, че беше тук, Нина!
-
И на мене ми е чуждо, Ив – нито преживяно, нито СЪпреживяно.
Просто пресъздадох ситуация от прочетен разказ – през очите на героинята там.
Съжалявам, че съм те разочаровала.
Е, не можем винаги да горим с чуждите съдби...
Ще се опита със следващия си стих да се реабилитирам...
Дано да е усмихнат за теб изгряващият ден! -
Малко ми се струва далечно от теб, Ели...нещо не ме хвана. Извини ме.
-
И аз така писах в коментара си под разказа, Христо:
лирическата недооценява чувствата си и с това прибързано отдаване слага край на връзката, която би могла да прерасне в любов.
Радва ме твоето искрено мнение.
Поздрав!
-
Нито е любов, нито секс, а само проява на първичен инстинкт.
-
Разказът е публикуван в BlogBG и привлече внианието на много читатели.
Радвам се, че харесахте стиха ми, Приятели.
Сърдечно ви благодаря!
-
!!!!!! Поздрав сърдечен, Ели!
-
С Илко.
Поздрав, Ели! -
не, няма е тук любовта...
потресаващо, силно написано...
Елица, най-сърдечно.. -
Благодаря, Кети!
Заслугата е и на Сашо Горов, който е вникнал с голям психологизъм в душата на Лирическата.
Аз само пресъзавам случилото се през нейния поглед.
Приятна вечер! -
Много силен стих! Вината и разкаянието крещях от всяка дума, много точно пресъздадено чувство!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Сърдечна благодарност!