Sep 25, 2011, 6:28 PM  

За спомените

  Poetry » Other
1.5K 1 17

За мене всеки спомен е реликва.

И пазя го, и храня го  – да диша.

Дали е тъжен, или пък усмихнат,

еднакво свиден, никога излишен.

 

От тъмните ми спомени извира

реката, дето носи мъдростта.

Аз всичките си грешки там изпирам,

а най-често потапям съвестта.

 

Горчиви спомени  – дълбоки рани.

(От тях и белезите чак болят.)

Не ги отпъждам, нека да останат.

Понякога и те бележат път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И една дума стига, Мариана.
    Сърдечна благодарност!
  • Харесах!Поздрав,без коментар!
  • Сложно и относително е, Приятели.
    В един роман четох, че жена се любила със случаен мъж в асансьора.
    След това срещнала човека, който отговарял на всичките й изисквания: образован, изискан, джентълмен...
    Но, бил толкова "човек в калъф", че си помислила: "Всичко хубаво, но той никога не би правил секс в асансьор". И го отминала.
    Та...някои търсят екстремните ситуации.
    Но ние не сме от тях, нали?

    Благодаря на всички за споделените мисли, за искреността и за отделеното време.
    Пожелавам много красиви мигове в любовта!
  • Това могат да бъдат думи на Мила...разбрах те!Много е трудно да обясниш влизането под чужда кожа.Аз един път се озовах в такова положение.За стих става дума , не за гараж...Поздрав!
  • със сигурност не е

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...