За старите души и новите пътеки...
/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /
Всичко наоколо
отвън и отвътре
е като старо
огледало
с всякакви
изображения
и всяко следващо
е ново -
което понякога
ни затваря,
а понякога
ни освобождава,
но наш е избора.
Този пейзаж
не е един за всеки
и за всички,
не е черно - бял
разноцветен е,
пространство е
просто в сложното
и обратното.
Този пейзаж
учудва ме...
че е безкрайно
уникален...
припомни ми
миналото,
заведе ме в бъдещето
но му казах
да ме остави
в любовта
на настоящето...
© Лили Вълчева Всички права запазени