28.02.2017 г., 1:20  

За старите души и новите пътеки...

708 4 8

За старите души и новите пътеки...

 

/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /

 

Всичко наоколо

отвън и отвътре

е като старо

огледало

с всякакви

изображения

и всяко следващо

е ново -

което понякога

ни затваря,

а понякога

ни освобождава,

но наш е избора.

Този пейзаж

не е един за всеки

и за всички,

не е черно - бял

разноцветен е,

пространство е

просто в сложното

и обратното.

Този пейзаж

учудва ме...

че е безкрайно

уникален...

припомни ми

миналото,

заведе ме в бъдещето

но му казах

да ме остави

в любовта

на настоящето...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свикнали сме да се оглеждаме в огледалото, което ни е маркирало. Когато сме били нещастни, мислим, вярваме че пак ще ни наранят, че няма защо да е друго яче. Същото е и със щастието. Или пък се оглеждаме в това огледало което ни показва какви трябва да искаме да бъдем. Но истинското огледало е това, което виждаме сега от всяка една страна и от тъмнината и от светлината. Също така често казваме, че нямаме избор, а реално имаме. Но всички знаем, че само едно нещо може да ни остави без избор. Чувствата и това което е в нас, което сме ни оставя/т без избор, но ни дава/т избора да изберем как ще изживеем нещата. Една възможност е измежду много други възможности. Живота е наш и е сега...

Коментари

Коментари

  • Огромни благодарности, приятели! Вдъхновение и усмивки!
  • Благодаря и от мен! Понякога трябва да ни се припомня или ни е нужна само една представа, за да оценим себе си, другите, живота...сега...
  • Стана ми любимо и ти благодаря, че ни даряваш от своя красив вътрешен свят !!!!
  • Замислящо, хареса ми.
  • Хубав стих !С Веси !До нови!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...