28.02.2017 г., 1:20  

За старите души и новите пътеки...

696 4 8

За старите души и новите пътеки...

 

/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /

 

Всичко наоколо

отвън и отвътре

е като старо

огледало

с всякакви

изображения

и всяко следващо

е ново -

което понякога

ни затваря,

а понякога

ни освобождава,

но наш е избора.

Този пейзаж

не е един за всеки

и за всички,

не е черно - бял

разноцветен е,

пространство е

просто в сложното

и обратното.

Този пейзаж

учудва ме...

че е безкрайно

уникален...

припомни ми

миналото,

заведе ме в бъдещето

но му казах

да ме остави

в любовта

на настоящето...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свикнали сме да се оглеждаме в огледалото, което ни е маркирало. Когато сме били нещастни, мислим, вярваме че пак ще ни наранят, че няма защо да е друго яче. Същото е и със щастието. Или пък се оглеждаме в това огледало което ни показва какви трябва да искаме да бъдем. Но истинското огледало е това, което виждаме сега от всяка една страна и от тъмнината и от светлината. Също така често казваме, че нямаме избор, а реално имаме. Но всички знаем, че само едно нещо може да ни остави без избор. Чувствата и това което е в нас, което сме ни оставя/т без избор, но ни дава/т избора да изберем как ще изживеем нещата. Една възможност е измежду много други възможности. Живота е наш и е сега...

Коментари

Коментари

  • Огромни благодарности, приятели! Вдъхновение и усмивки!
  • Благодаря и от мен! Понякога трябва да ни се припомня или ни е нужна само една представа, за да оценим себе си, другите, живота...сега...
  • Стана ми любимо и ти благодаря, че ни даряваш от своя красив вътрешен свят !!!!
  • Замислящо, хареса ми.
  • Хубав стих !С Веси !До нови!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...