Feb 28, 2017, 1:20 AM  

За старите души и новите пътеки...

699 4 8

За старите души и новите пътеки...

 

/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /

 

Всичко наоколо

отвън и отвътре

е като старо

огледало

с всякакви

изображения

и всяко следващо

е ново -

което понякога

ни затваря,

а понякога

ни освобождава,

но наш е избора.

Този пейзаж

не е един за всеки

и за всички,

не е черно - бял

разноцветен е,

пространство е

просто в сложното

и обратното.

Този пейзаж

учудва ме...

че е безкрайно

уникален...

припомни ми

миналото,

заведе ме в бъдещето

но му казах

да ме остави

в любовта

на настоящето...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Свикнали сме да се оглеждаме в огледалото, което ни е маркирало. Когато сме били нещастни, мислим, вярваме че пак ще ни наранят, че няма защо да е друго яче. Същото е и със щастието. Или пък се оглеждаме в това огледало което ни показва какви трябва да искаме да бъдем. Но истинското огледало е това, което виждаме сега от всяка една страна и от тъмнината и от светлината. Също така често казваме, че нямаме избор, а реално имаме. Но всички знаем, че само едно нещо може да ни остави без избор. Чувствата и това което е в нас, което сме ни оставя/т без избор, но ни дава/т избора да изберем как ще изживеем нещата. Една възможност е измежду много други възможности. Живота е наш и е сега...

Comments

Comments

  • Огромни благодарности, приятели! Вдъхновение и усмивки!
  • Благодаря и от мен! Понякога трябва да ни се припомня или ни е нужна само една представа, за да оценим себе си, другите, живота...сега...
  • Стана ми любимо и ти благодаря, че ни даряваш от своя красив вътрешен свят !!!!
  • Замислящо, хареса ми.
  • Хубав стих !С Веси !До нови!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...