goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
3.02.2011 г., 20:43 ч.

За сто години 

  Поезия
761 0 6

Сто години не спрях да съм влюбена.

Сто години не спрях да мечтая,

да ми казват, че времето губя

в напразни, безспирни гуляи.


 

Сто години не спрях да обичам

всички човеци в минути най-тежки,

не пораснах от малко момиче

и повтарях все същите грешки.


 

Сто години не спрях да ви вярвам,

да се надявам не спрях за доброто.

Огньове не спрях да наклаждам -

все си нося слънце в окото.


 

Сто години не спрях да жадувам.

Сто съдби изживях вътре в мене.

Щом затворя очи, още рисувам

фантастични далечни вселени.


 

Сто години не спрях да ги роня

тези сълзи горчиво-мънистени.

От себе си не спрях да се гоня,

а съм мъничка и не нося на истини.

 


Сто години не спрях да надничам

зад завеси от утрешни блянове,

да ме радват най-много кокичета

в заснежените още поляни...

 


За сто години какво не се случи?

Но още сто или ден да остава,

дори и светът да се счупи,

няма начин да не бъда такава.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оставих си този коментар за празника, защото ти си любов, Меги...Радвам се, че те зная от 100 години и ще те обичам най-малко още 100. Ив


  • "Сто години не спрях да ги роня
    тези сълзи горчиво-мънистени.
    От себе си не спрях да се гоня,
    а съм мъничка и не нося на истини."

    Прекрасен стих!Браво, Миглена!





  • Бъди!
  • Сто години, мила те чакам,
    сто години, ако трябва още ще чакам,
    във сърцето, душата, мечтите ми,
    искам единствена ти да останеш!
  • Кой те излъга,че е грешка?Не му вярвай и бъди такава!
  • Сто години раздаване! Браво!
Предложения
: ??:??