За сто години
Сто години не спрях да съм влюбена.
Сто години не спрях да мечтая,
да ми казват, че времето губя
в напразни, безспирни гуляи.
Сто години не спрях да обичам
всички човеци в минути най-тежки,
не пораснах от малко момиче
и повтарях все същите грешки.
Сто години не спрях да ви вярвам,
да се надявам не спрях за доброто.
Огньове не спрях да наклаждам -
все си нося слънце в окото.
Сто години не спрях да жадувам.
Сто съдби изживях вътре в мене.
Щом затворя очи, още рисувам
фантастични далечни вселени.
Сто години не спрях да ги роня
тези сълзи горчиво-мънистени.
От себе си не спрях да се гоня,
а съм мъничка и не нося на истини.
Сто години не спрях да надничам
зад завеси от утрешни блянове,
да ме радват най-много кокичета
в заснежените още поляни...
За сто години какво не се случи?
Но още сто или ден да остава,
дори и светът да се счупи,
няма начин да не бъда такава.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
