28.06.2010 г., 12:34 ч.

За страха, вятъра и децата 

  Поезия
646 0 5
И вятърът е бял като лавина,
върти снега, ухилен до уши.
Тя - зимата, е негова богиня
с кристално чисти, ледени очи.
Рисува я, с дъха си, по стъклата
и съска в удоволствие от тях,
а румените бузки на децата
пощипва закачливо и със смях.
Поспре за малко, после се усили,
чак тишината вие от уплаха,
а той, щастлив, като кобила цвили
и хвърля сняг под врабчовата стряха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??