За суетата с любов
Ти, грозна болест,
търсиш пак коварно съзаклятие,
сестра ти Завист е в безмерна сласт,
нагло смееш се от пиедестала,
старателно поставена от нас!
И ВСИЧКИ СМЕ С ПАУНОВИ ОПАШКИ,
И НАРЦИСИТЕ НИКНАТ ГОРДО В НАС,
а тез, които дръзнат да избягат
наказваш тежко във изгнание,
охулени и грубо подиграни!
Убивайки реалните желания,
греховно ни изпълваш със мечти,
които във душите се вселяват
и гоним безнадеждно страстно.
Хвърляме се във безцелни битки,
да се лишаваме от храни, и от напитки,
с перфектни фигури да се сдобием,
а всъщност фигурки от твоя шах сме ние.
И пак внушаваш ни, че трябва,
да бъдем най- ...., от всички най- .....
смирението всячески убягва,
което на стратегията ти добре приляга.
Отиват всички в храма Божи,
пречистени след тежки пости,
но вместо с погледа нагоре
се втренчват в чуждите одежди.....
Няма никаква надежда,
че ти ще бъдеш победена,
жаждата ти ненаситна,
не ще да бъде утолена !!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени