10.05.2016 г., 14:43 ч.  

За суетата с любов 

  Поезия
299 0 1

Ти, грозна болест,
търсиш пак коварно съзаклятие,
сестра ти Завист е в безмерна сласт,
нагло смееш се от пиедестала,
старателно поставена от нас!
И ВСИЧКИ СМЕ С ПАУНОВИ ОПАШКИ,
И НАРЦИСИТЕ НИКНАТ ГОРДО В НАС,
а тез, които дръзнат да избягат
наказваш тежко във изгнание,
охулени и грубо подиграни!
Убивайки реалните желания,
греховно ни изпълваш със мечти,
които във душите се вселяват
и гоним безнадеждно страстно.
Хвърляме се във безцелни битки,
да се лишаваме от храни, и от напитки,
с перфектни фигури да се сдобием,
а всъщност фигурки от твоя шах сме ние.
И пак внушаваш ни, че трябва,
да бъдем най- ...., от всички най- .....
смирението всячески убягва,
което на стратегията ти добре приляга.
Отиват всички в храма Божи,
пречистени след тежки пости,
но вместо с погледа нагоре
се втренчват в чуждите одежди.....
Няма никаква надежда,
че ти ще бъдеш победена,
жаждата ти ненаситна,
не ще да бъде утолена !!!

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??