28.08.2009 г., 22:24

За света ни съм спокойна...

940 0 0

За света ни съм спокойна...

Поглеждам те с разплакани очи...
Не мога да приема твойта клетва!
Къде е вярата ти в мен, кажи?
ме питаш и сърцето ти потрепва.

Защо не виждаш моята любов?
Защо? Когато само теб сънувам...

Защото свикнах все да съм сама,
Защото да обичам се страхувам!

Кога погреба вярата си в мен?
А ти кога научи ме да вярвам ?
Защо съзираш тайни всеки ден?
Защото мога само да нападам...

Не е така, ти можеш да родиш, 
в сърцето мое най-красиви чувства.

Да лесно е – обичаш, не грешиш, 
но да дадеш да си обичан е изкуство...

Страхуваш ли се да вървиш до мен?
От ужас тлея, да не те загубя...
Бъди каквато си, но всеки ден!
Така от себе си ще те прокудя...

Обичам те! Та ти си моят свят.
Причината си всеки ден да дишам!
Да те живея аз изпитвам глад
и  името ти нощем да изричам...


Поглеждам те с разплакани очи...
За твоята любов не съм достойна.
Не е и нужно – ти си любовта,
кълнеш се... За света ни съм спокойна!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Милорадова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...