За света ни съм спокойна...
Поглеждам те с разплакани очи...
Не мога да приема твойта клетва!
Къде е вярата ти в мен, кажи? -
ме питаш и сърцето ти потрепва.
Защо не виждаш моята любов?
Защо? Когато само теб сънувам...
Защото свикнах все да съм сама,
Защото да обичам се страхувам!
Кога погреба вярата си в мен?
А ти кога научи ме да вярвам ?
Защо съзираш тайни всеки ден?
Защото мога само да нападам...
Не е така, ти можеш да родиш,
в сърцето мое най-красиви чувства.
Да лесно е – обичаш, не грешиш,
но да дадеш да си обичан е изкуство...
Страхуваш ли се да вървиш до мен?
От ужас тлея, да не те загубя...
Бъди каквато си, но всеки ден!
Така от себе си ще те прокудя...
Обичам те! Та ти си моят свят.
Причината си всеки ден да дишам!
Да те живея аз изпитвам глад
и името ти нощем да изричам...
Поглеждам те с разплакани очи...
За твоята любов не съм достойна.
Не е и нужно – ти си любовта,
кълнеш се... За света ни съм спокойна!
© Ива Милорадова Все права защищены