Eia (Росица Танчева)
436 13844
5.05.2016 г., 20:10 ч.

За светлината 

  Поезия
1245 0 7

Светлината ли? Изморена е днес.

Процежда лъчи през дъждовните капки

и за своя художник тихо тъжи,

нашепва стихове, от очите ръми…

Бисерна сълзица в чернозема хлебен,

душа, прикътана в житното зрънце,

сърце, зажалило чучулига песен,

лириката на добруджанското слънце…

Светлината ли? Приглушена е днес.

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бъди в Светлината, Eia!
  • Страхотно! Адмирации!
  • "Сърце,зажалило чучулига песен
    лириката на добруджанското слънце"
    трогна ме защото съм роден под добруджанското слънце,а ти така хубаво си го казала"чернозема хлебен".Моето сърце е винаги там,сред добруджанските простори!
  • Светлината ли?
    Тя просто крещи от стиха и разстила лъчи...
    Озарява после красиво пътеки и нечии дни...
  • Много ми хареса!
  • Замисли ме, Роси, с това кратко, но хубаво и силно въздействащо стихотворение, посветено на светлината. Не е ли тя уморена? И не е ли тя сякаш каптирана? Намерила си най-точното наименование - "приглушена"!

    "Светлината ли? Изморена е днес.
    Процежда лъчи през дъждовните капки
    и за своя художник тихо тъжи..."

    Четейки твоите редове, си припомних редове от едно отдавнашно стихотворение на моята приятелка от Бургас /сега живееща в Германия/ - поетесата Наталия Андреева:

    "Светлината е болна, приятелю...".

    Припомних си и своето стихотворение:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/videniya-pod-nebeto

    но твоето е по-въздействащо. Сърдечен поздрав и най-висока оценка!
  • Топло, топличко...
Предложения
: ??:??