5.05.2016 г., 20:10

За светлината

1.4K 0 7

Светлината ли? Изморена е днес.

Процежда лъчи през дъждовните капки

и за своя художник тихо тъжи,

нашепва стихове, от очите ръми…

Бисерна сълзица в чернозема хлебен,

душа, прикътана в житното зрънце,

сърце, зажалило чучулига песен,

лириката на добруджанското слънце…

Светлината ли? Приглушена е днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди в Светлината, Eia!
  • Страхотно! Адмирации!
  • "Сърце,зажалило чучулига песен
    лириката на добруджанското слънце"
    трогна ме защото съм роден под добруджанското слънце,а ти така хубаво си го казала"чернозема хлебен".Моето сърце е винаги там,сред добруджанските простори!
  • Светлината ли?
    Тя просто крещи от стиха и разстила лъчи...
    Озарява после красиво пътеки и нечии дни...
  • Много ми хареса!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...