6.12.2017 г., 0:39  

За своята любов

1K 2 15

Създал съм май безброй химери...

Измислял съм си светове безброй

Потискал съм душевни си тревоги...

И вярвал съм във чужди Долсинеи.

 

Но всъщност, копнял съм за любов

една единствена любов за мене...

Копнежна, топла и добра 

с която неразделно да живея.

 

Но бялото в косите ми напомня

Че времето не спира да лети!

И Долсинеите намериха си 

своите герои... Но моята къде е, аз не знам?

 

Навярно в книгите на Данте,

или на Оноре дьо Балзак.

Не спирам, боря се да оцелея

За да намеря своята любов.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Веси радвам се че сподели!Успешна и щаслива нова седмица!
  • Ще дойде, Ачо, когато си готов за нея. Поздравявам те за хубавия стих!
  • Благодаря Албенче!Усмихнат ден мила!
  • Много вълнуващ и съкровен стих, Ачо!... Финалът особено ми допадна! Поздравявам те!
  • Благодаря Силве!Хубава вечер мила!И до нови!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...