Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов
една единствена любов за мене...
Копнежна, топла и добра
с която неразделно да живея.
Но бялото в косите ми напомня
Че времето не спира да лети!
И Долсинеите намериха си
своите герои... Но моята къде е, аз не знам? ...