14.02.2010 г., 16:42

За свързаността

949 0 1

За свързаността на нещата

 

Неразделни за тъмнината и светлината,

неразделни са злобата и добротата,

неразделни са радостта ни и тъгата,

както неразделни са небето и земята.

 

Летен ден – слънцето с лъчи ни гали,

любов и радост във душата пали.

Нежни багри във съзнанието ни плуват,

красиви мечти наивно си пътуват.

 

Летен ден – силна буря ни спохожда,

страх сърцето ни пробожда,

вятърът безжалостно ни гони,

детето тихо сякаш сълзи рони.

 

Зимна вечер – виелица и студ навън,

бори се със тях надеждата на коледния звън.

Зимна вечер – бездомници се свиват под снега,

а топъл пламък и усмивки има у дома.

 

Непрогледен мрак, а самотна звезда отчаянието ни мие.

                               Слънчев ден, а звярът нейде в ъгъла се крие.

Днес тъжим, а утре смеем се безгрижно.

Всички чувства и картини свързани са с нас верижно.

Да приемаме света, ни учат мъдреците,

а другото е просто дело на мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиза Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • само не ми стана ясно каква е тая дискриминация на зимата - само 1 куплет!!! Да не си родена лятото случайно? Иначе ми харесва(особено за зимата)

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...