Feb 14, 2010, 4:42 PM

За свързаността

  Poetry
948 0 1

За свързаността на нещата

 

Неразделни за тъмнината и светлината,

неразделни са злобата и добротата,

неразделни са радостта ни и тъгата,

както неразделни са небето и земята.

 

Летен ден – слънцето с лъчи ни гали,

любов и радост във душата пали.

Нежни багри във съзнанието ни плуват,

красиви мечти наивно си пътуват.

 

Летен ден – силна буря ни спохожда,

страх сърцето ни пробожда,

вятърът безжалостно ни гони,

детето тихо сякаш сълзи рони.

 

Зимна вечер – виелица и студ навън,

бори се със тях надеждата на коледния звън.

Зимна вечер – бездомници се свиват под снега,

а топъл пламък и усмивки има у дома.

 

Непрогледен мрак, а самотна звезда отчаянието ни мие.

                               Слънчев ден, а звярът нейде в ъгъла се крие.

Днес тъжим, а утре смеем се безгрижно.

Всички чувства и картини свързани са с нас верижно.

Да приемаме света, ни учат мъдреците,

а другото е просто дело на мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиза All rights reserved.

Comments

Comments

  • само не ми стана ясно каква е тая дискриминация на зимата - само 1 куплет!!! Да не си родена лятото случайно? Иначе ми харесва(особено за зимата)

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....