За сърце, сърна, и самодиви
Два дни те гледам да скиташ сам по сокаци трънливи ,
та рекох да те попитам що правиш там , и що дириш .
Нали ти дадох платата , що не си гледаш хайра ?
Върви - похарчи го златото ! Какво си зашетал баира !?
Ще кажа , бачо Йордане , че люти змии ме пият .
Та дано болка престане и очи да ми заспият .
Помниш ли дето думаха за бяла сърна в гората ?
Че и сърцето струвало десет сандъка със злато .
Година време гоних я дорде ти пасох стадото .
От оня баир , горния , чак долу до ливадите .
Оная вечер хванах я на бай Страхил със капаните .
От алчност дъх ми престана , а тя врещеше от раните .
Но злато жал не признава ! С ножа я бачо , отворих .
Сърна врещи , не престава ... господи, грех голем сторих !
Кога и сърце подирих - празно си место намерих .
Кръвта си сетих да спира от чоглав страх , и неверие .
Тогава , бачо Йордане , дойдоха три самодиви .
Затвориха бърже раните , и две я отнесоха в дивото .
Третата взря се във мене със очи гръмотрещници ,
па екна гласът и неземен : " Какво си сторил , грешнико ? "
Бяла сърна сърце няма , ти требва сам да го сториш .
С милувка , с грижа голяма , във секой миг да се бориш .
Кога си сърце добие - сама в сърце ти го дава .
Инак , и да убиеш - насила сърце не става !
Та скитам , бачо Йордане ... надам се пак да я зърна .
Белким не помни раните , и се при живите върнала .
Сърце не ща да и сторам , сърце не ща да и взема .
Едната прошка ми требва , друг лек за съвест си немам !
Та хич не я мисла платата , и скитам самин по горите .
Що ми е бачо златото , кат и не чини сълзите !?
Бачо Йордан без дума си тръгна .
Нито упрекна , ни даде съвети .
А грешника хвана баира , най-стръмния ,
търсейки бяла сърна сред дърветата .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
