17.02.2016 г., 22:56 ч.  

За сърце, сърна, и самодиви 

  Поезия » Любовна
1152 0 4
Два дни те гледам да скиташ сам по сокаци трънливи ,
та рекох да те попитам що правиш там , и що дириш .
Нали ти дадох платата , що не си гледаш хайра ?
Върви - похарчи го златото ! Какво си зашетал баира !?
Ще кажа , бачо Йордане , че люти змии ме пият .
Та дано болка престане и очи да ми заспият .
Помниш ли дето думаха за бяла сърна в гората ?
Че и сърцето струвало десет сандъка със злато .
Година време гоних я дорде ти пасох стадото .
От оня баир , горния , чак долу до ливадите .
Оная вечер хванах я на бай Страхил със капаните .
От алчност дъх ми престана , а тя врещеше от раните . ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Много от думите в стиха са диалектни , но се придържах към народния стил .

Предложения
: ??:??