Два дни те гледам да скиташ сам по сокаци трънливи ,

та рекох да те попитам що правиш там , и що дириш .

Нали ти дадох платата , що не си гледаш хайра ?

Върви - похарчи го златото ! Какво си зашетал баира !?

Ще кажа , бачо Йордане , че люти змии ме пият .

Та дано болка престане и очи да ми заспият .

Помниш ли дето думаха за бяла сърна в гората ?

Че и сърцето струвало десет сандъка със злато .

Година време гоних я дорде ти пасох стадото .

От оня баир , горния , чак долу до ливадите .

Оная вечер хванах я на бай Страхил със капаните .

От алчност дъх ми престана , а тя врещеше от раните .

Но злато жал не признава ! С ножа я бачо , отворих .

Сърна врещи , не престава  ...  господи, грех голем сторих !

Кога и сърце подирих - празно си место намерих .

Кръвта си сетих да спира от чоглав страх , и неверие .

Тогава , бачо Йордане , дойдоха три самодиви .

Затвориха бърже раните , и две я отнесоха в дивото .

Третата взря се във мене със очи гръмотрещници ,

па екна гласът и неземен : " Какво си сторил , грешнико ? "

Бяла сърна сърце няма , ти требва сам да го сториш .

С милувка , с грижа голяма , във секой миг да се бориш .

Кога си сърце добие - сама в сърце ти го дава .

Инак , и да убиеш - насила сърце не става !

Та скитам , бачо Йордане ... надам се пак да я зърна .

Белким не помни раните , и се при живите върнала .

Сърце не ща да и сторам , сърце не ща да и взема .

Едната прошка ми требва , друг лек за съвест си немам !

Та хич не я мисла платата , и скитам самин по горите .

Що ми е  бачо златото , кат и не чини сълзите !? 

Бачо Йордан без дума си тръгна . 

Нито упрекна , ни даде съвети .

А грешника хвана баира , най-стръмния ,

търсейки бяла сърна сред дърветата .