За тайните на някой друг...
Измъчи ме, със твойте тайни,
угасна и последната искра,
с която светих си по кътчета незнайни,
прониквайки към твоята душа.
Уби във мен последната надежда,
че аз ще стана малка част от теб,
животът във ръцете ти е омотана прежда
и искаш да го приведа във ред.
Но аз съм вече много уморена
от наште спорове и вътрешни войни,
пред тебе не останах аз сломена,
но тръгнах си със рани от стрели.
Отвън се сринах, паднах наранена,
на лента миналото ти видях,
от тайните ти сякаш заклеймена,
проклинах се, че ги узнах...
Сега съм смъртник, чакайки палача,
за прошка ще се моля вместо теб,
с историята всеки ще разплача,
че жертва съм на чужда гнет.
И тайните ти стават мое бреме,
товар, докрая дето ще тежи,
в един живот не ще постигне време
за прошка на безочливи лъжи...
Разказах туй, защото те обичам,
не ме е страх от туй, че ще умра,
бинтовах си душата, вече тичам
и бързам да изчистя съвестта.
А битката за чест ще е жестока,
при всеки удар слагам си хомот,
а болката ще охладя в потока,
наречен просто с името живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
