Измъчи ме, със твойте тайни,
угасна и последната искра,
с която светих си по кътчета незнайни,
прониквайки към твоята душа.
Уби във мен последната надежда,
че аз ще стана малка част от теб,
животът във ръцете ти е омотана прежда
и искаш да го приведа във ред.
Но аз съм вече много уморена
от наште спорове и вътрешни войни,
пред тебе не останах аз сломена,
но тръгнах си със рани от стрели. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up