Чрез теб аз обичта познах -
аз вкусих този сладък сън...
Ти бе за грешния монах
вратичка свидна към света навън!
Обрасла буйно с рози и бръшлян,
обкичена с таланта на цветарка,
със праг, от слънце и любов облян,
тя бе за мене триумфална арка!
Не я поръси Бог със плодордие,
но тази обич - обич с дъх на мед –
не беше и чревоугодие,
а всеотдайност и обет. ...