Hary (Стефан)
5 13
11 июл. 2009 г., 15:16

За тази обич 

  Поэзия » Любовная
958 0 7

Чрез теб аз обичта познах -

аз вкусих този сладък сън...

Ти бе за грешния монах

вратичка свидна към света навън!

 

Обрасла буйно с рози и бръшлян,

обкичена с таланта на цветарка,

със праг, от слънце и любов облян,

тя бе за мене триумфална арка!

 

Не я поръси Бог със плодордие,

но тази обич - обич с дъх на мед –

не беше и чревоугодие,

а всеотдайност и обет.

 

Прошепна вчера: “С теб ще бъда аз,

дордето не заръчаш да си ида...”

Нима от мене бурният талаз

засипва с пясък бисерната мида?

 

А днес ми каза: “Аз съм с болен дух.

Недей ме чака - нямам вече сили...

За моя плач изглежда Бог е глух-

живота си уреждай някак, мили!”

 

Разделяме протегнати ръце,

с очи, до болка във простора слети...

За тази обич в моето сърце

кандилце свидно винаги ще свети.

 

1998

 

© Стефан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря много! Това е едно от най-съкровените ми преживявания, но все пак реших да го споделя с хората. Всичко в тези стихове е истина - горчива и сладка и тъжна, но даряваща живота ми със смисъл.
  • Малко са стиховете, които ме докосват по такъв начин. Аплодисменти!!!
  • Страхотно е! Само дето малко ми стана тъжно за края- за големия край!
  • Браво!
  • Кандилцето да свети някъде дълбоко,
    но това недей да го изричаш,
    остави я... да лети тя пак високо,
    повече сълзи недей да стичаш.

    Поздрав!
  • ...Чудесно е! Ти си млад и друго ярко слънце ще засенчи бледото кандилце!
  • хубаво!
Предложения
: ??:??