За тази обич

Поэзия » Любовная

1.3K 0 7

Чрез теб аз обичта познах -

аз вкусих този сладък сън...

Ти бе за грешния монах

вратичка свидна към света навън!

Обрасла буйно с рози и бръшлян,

обкичена с таланта на цветарка,

със праг, от слънце и любов облян,

тя бе за мене триумфална арка!

Не я поръси Бог със плодордие,

но тази обич - обич с дъх на мед –

не беше и чревоугодие,

а всеотдайност и обет.

Прошепна вчера: “С теб ще бъда аз,

дордето не заръчаш да си ида...”

Нима от мене бурният талаз

засипва с пясък бисерната мида?

А днес ми каза: “Аз съм с болен дух.

Недей ме чака - нямам вече сили...

За моя плач изглежда Бог е глух-

живота си уреждай някак, мили!”

Разделяме протегнати ръце,

с очи, до болка във простора слети...

За тази обич в моето сърце

кандилце свидно винаги ще свети.

1998

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hary (Стефан)

Благодаря много! Това е едно от най-съкровените ми преживявания, но все пак реших да го споделя с хората. Всичко в тези стихове е истина - горчива и сладка и тъжна, но даряваща живота ми със смисъл.

2009-07-13T20:35:05+03:00
Звездичка (Яна Вълчева)

Малко са стиховете, които ме докосват по такъв начин. Аплодисменти!!!

2009-07-12T00:53:16+03:00
Monny (Симона Гълъбова)

Страхотно е! Само дето малко ми стана тъжно за края- за големия край!

2009-07-11T20:05:04+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво!

2009-07-11T17:08:18+03:00
akonitin (Никодим Сертов)

Кандилцето да свети някъде дълбоко,
но това недей да го изричаш,
остави я... да лети тя пак високо,
повече сълзи недей да стичаш.

Поздрав!

2009-07-11T16:06:53+03:00