За тази обич
Чрез теб аз обичта познах -
аз вкусих този сладък сън...
Ти бе за грешния монах
вратичка свидна към света навън!
Обрасла буйно с рози и бръшлян,
обкичена с таланта на цветарка,
със праг, от слънце и любов облян,
тя бе за мене триумфална арка!
Не я поръси Бог със плодордие,
но тази обич - обич с дъх на мед –
не беше и чревоугодие,
а всеотдайност и обет.
Прошепна вчера: “С теб ще бъда аз,
дордето не заръчаш да си ида...”
Нима от мене бурният талаз
засипва с пясък бисерната мида?
А днес ми каза: “Аз съм с болен дух.
Недей ме чака - нямам вече сили...
За моя плач изглежда Бог е глух-
живота си уреждай някак, мили!”
Разделяме протегнати ръце,
с очи, до болка във простора слети...
За тази обич в моето сърце
кандилце свидно винаги ще свети.
1998
© Стефан All rights reserved.
