За теб
В нощта прохладна теб те срещнах.
Там, някъде сред тъмния океан
стоеше изправена като кралица
и огряваше сърцето ми като звездица.
Поиска нещо да ми кажеш.
Очите ти със сълзи бяха пълни.
Ръка протегнах и ти изчезна.
Животът оттук насетне ми приключи
и сърцето за теб ми се заключи.
Никоя друга не съм обичал
така, както в тебе съм се вричал.
посветено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Христов Всички права запазени
