В нощта прохладна теб те срещнах.
Там, някъде сред тъмния океан
стоеше изправена като кралица
и огряваше сърцето ми като звездица.
Поиска нещо да ми кажеш.
Очите ти със сълзи бяха пълни.
Ръка протегнах и ти изчезна.
Животът оттук насетне ми приключи
и сърцето за теб ми се заключи.
Никоя друга не съм обичал
така, както в тебе съм се вричал.
посветено
© Кирил Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
