В нощта прохладна теб те срещнах.
Там, някъде сред тъмния океан
стоеше изправена като кралица
и огряваше сърцето ми като звездица.
Поиска нещо да ми кажеш.
Очите ти със сълзи бяха пълни.
Ръка протегнах и ти изчезна.
Животът оттук насетне ми приключи
и сърцето за теб ми се заключи.
Никоя друга не съм обичал
така, както в тебе съм се вричал.
посветено
© Кирил Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
