За теб
Знаеш ли, в живота
не съжалявах, дори за миг,
докато не дойде моментът,
в който ти си тръгна в мрака!
Затвори вратата и лицето ми в миг
от сълзи се възпламени.
Няма я вече онази усмивка,
изпълнена с лъчи...
само мъртвите очи,
които удавиха се в сълзи.
Искам само едно от живота
и ще си тръгна, в отвъдното дори.
Само теб да върна за секунда,
да те прегърна,
да усетя устните ти,
даже и да са изстинали...
и вече да я няма страстта...
последна целувка
и после в ада да горя...!
Ще крещя името ти,
дори да съм звезда в небето,
ще ехти по хълмове и долини.
Луната знае що е самота,
но аз разбирам вече това,
защото духът ми обсебен
е от нея сега...
живея нищожно заради това,
че нямам сърце и душа сега...
Когато вали дъжд,
нека усещаш хладната прегръдка,
която ти пращам...
Когато вятърът
запее прощален валс
и листата нежно затанцуват
своя танц, спомни си
как искрицата в мен запали,
а после със студената отрова загаси!
Потъпка сърцето ми, душата ми
и без свян затри ме ти!
Обичам те, с игла
ще го зашия на сърцето си,
за да може вечно в мен раната
да пари за една изгубена между
тъмен лабиринт любов...
Прости ми, не намерих изхода
до твоето сърце...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Георгиева Всички права запазени
