За теб
Знаеш ли, в живота
не съжалявах, дори за миг,
докато не дойде моментът,
в който ти си тръгна в мрака!
Затвори вратата и лицето ми в миг
от сълзи се възпламени.
Няма я вече онази усмивка,
изпълнена с лъчи...
само мъртвите очи,
които удавиха се в сълзи.
Искам само едно от живота
и ще си тръгна, в отвъдното дори.
Само теб да върна за секунда,
да те прегърна,
да усетя устните ти,
даже и да са изстинали...
и вече да я няма страстта...
последна целувка
и после в ада да горя...!
Ще крещя името ти,
дори да съм звезда в небето,
ще ехти по хълмове и долини.
Луната знае що е самота,
но аз разбирам вече това,
защото духът ми обсебен
е от нея сега...
живея нищожно заради това,
че нямам сърце и душа сега...
Когато вали дъжд,
нека усещаш хладната прегръдка,
която ти пращам...
Когато вятърът
запее прощален валс
и листата нежно затанцуват
своя танц, спомни си
как искрицата в мен запали,
а после със студената отрова загаси!
Потъпка сърцето ми, душата ми
и без свян затри ме ти!
Обичам те, с игла
ще го зашия на сърцето си,
за да може вечно в мен раната
да пари за една изгубена между
тъмен лабиринт любов...
Прости ми, не намерих изхода
до твоето сърце...!
© Нели Георгиева All rights reserved.
