18.01.2008 г., 0:15

За теб

1.4K 0 10
 

За теб

 

За теб, аз ще прося и ще скитам.

За теб, горящи въглени ще вдигам.

Пустиня ще пресея и отрова ще опитам.

Само да те имам.

 

За теб, от клетка няма да излизам.

За теб, рани и болка ще изпитам.

Океани ще прелея и гордостта си ще излея.

Само да те имам.

 

За теб, без глас и устни ще запея.

За теб, без тяло ще живея.

Окови ще излея, със вериги ще се слея.

Само да те имам.

 

За теб, под земята ще живея.

За теб, със вятърът ще тичам.

За теб, две сърца ще слея.

За теб, сто години ще живея.

Земята без крака със бавни стъпки ще обходя.

Толкова те искам... само да те имам.

 

 

                        Юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Океани ще прелея и гордостта си ще излея.
    ...
    Земята без крака със бавни стъпки ще обходя."
    Какъв копнеж!!! Дано тя да го усети, да те чуе!
  • Благодаря ви
  • За нея...с обич и нежност...!
    с обич за теб, Юлиано.
  • Нека има обич в живота ти,защото го заслужаваш!Поздравления за творбата ти!
  • Дано дамата си заслужава тези прекрасни стихове.Един женски съвет-не й показвай явно ,че искаш да я имаш на всяка цена.Действай разумно и с тактика!Дано се получи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...