За Теб...
Ти бе нещото, което с радост ме дари.
Ти бе нещото, заради което забравих сивите си дни.
Ти бе този, на когото се доверих
и най-съкровените неща споделих...
Ти ми даде онова, което търсех
и без замисъл към теб се спуснах.
Но наивна съм била може би,
затова сега сърцето ми кърви.
Разби го на хиляди парчета ти
и сега жестоко ме боли...
Предаде моите мечти и мен
и сега отново сив е моят ден.
Защо избра нея вместо мене? -
Сърцето ми от болка стене...
Бъди щастлив, аз някой ден ще се оправя,
но колкото и мъки да ми струва - Никога не ще те забравя...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Кошерска Всички права запазени
