5.07.2009 г., 18:16

За теб...

657 0 0

... И тя остана там сама,
споделяща с нощната тъмнина.
Мислите ù бяха луди,
пълни със заблуди,
със сълзи, със мъка...
Няма кой да ù подаде приятелска ръка.
Тя е съвсем сама
и потъва малко по малко в забрава.

Затваря очи и вижда... Смъртта,
но някак си е по-различна
от това, което си е представяла някога.
Смъртта... тя не е зла,
а дори по-красива от пълната луна.

Принцесата се опитва да се усмихне,
опитва да я стигне...
Гласът ù се разнася сред росата:
„Ти не си до мене
и душата ми стене.
Не чуваш ли виковете ми...
О, моля те, помогни ми!''

В този миг тя достигна я...
Достигна Смъртта...
За секунди падна на земята
и сълзите ù обсипаха тревата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лудоту Чипу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...