24.05.2011 г., 11:03

За теб

1K 0 1


ЗА ТЕБ


За теб дори и вятъра студен бих с трепет уловил
и в шепите ти от сърце за теб бих го смирил.
Но пусни го, вятърът тъй мощен има нужда свободен да вилнее,
а вместо него, аз в ръцете твои ще оставя любовта си силна там да тлее.

За теб звездите от небето със желание аз бих свалил
и на теб с поклон аз бих тогава сам ги подарил.
Но нека тез звезди небосклона син на украсяват,
защото в пъти повече от тях очите ти пленителни мене завладяват.

За теб аз слънцето във моите ръце бих ти донесъл
и него с благодарност и любов аз бих на теб поднесъл.
За да го научиш как твоята усмивка прави светъл моя ден!
И как в сърцето ми ти грееш като слънце озарена.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...